Аутизъм

Аутизмът не е болест, а състояние.

За него няма скъпо струващи операции, трансплантации. Няма увредена тъкан, различна е само структурата на мозъка, което се обуслява от липсата или недостатъчността на нервни връзки в най- висшата нервна система на човека- периферната нервна система на мозъчната кора. Еволюцията на човешкия мозък, постигната с хилядолетия, се преповтаря през първите 4 години от човешкия живот. В случай, че, се поровокира от силен стрес, възможно е мозъчната еволюция да заседне в нивото, при което е бил мозъка, в момента на стреса.

Нали ви се е случвало да спорите с някой и да се сетите какво е трябвало да кажете, едва след като си тръгнте. В този момент Вие сте имали аутизъм. Ако Вашето дете е диагностицирано с Аутизъм или детето на Ваш познат, приятел или колега, то се чувства така във всеки един момент- знанията не могат да излязат на повърхността и да влязат в употреба.

Аутизмът е нещо, което всички ние носим в себе си и само емоционалната ни интелигентност, ни помага да се справяме и нашият аутизъм, да се проявява сравнително рядко, само при състояние на много силен стрес.

При децата с аутизъм, емоционалната интелигенстност се изгражда с помощта на много терапии, време, любов, приемане, доверие- от семейството, съучениците, учителите, терапевтите и обществото. Отнема много време, през което аутистичните моменти и атаки в мозъка на аутистичното дете, стават все по- редки и детето става все по- социален и пълноценен член на обществото.

Аутизъмът не се унаследява, въпреки доказаният вече генетичен характер на състоянието, унаследява се тип нервна система- лабилност, лесна раздразнителност, избухливост, податливост на стрес. И в случай на предразположение към тези неща, колкото по- късно в живота не детето, стане блокажа, толкова по- високо еволюционно ниво е бил постигнал мозъка му и съответно- детето фукнционира на по- високо ниво. Ако се случи блокажа да стане в съвсем ранна възраст, когато мозъкът е още на ниво- базисна увереност, мозъкът засяда в това ниво и е възможно детето да не проговори или трудно, да фуккционира на много ниско ниво- да показва изключителна неадекватност.

При качествена психологична оценка на всяко дете, в периода на ранното му развитие и периодична- през около 3- 4 месеца, след раждането, би могло в периода около годинката, да се установи дали детето има предразположение към лесно стресиране и аутистично поведение. В случай, че се установи предразположеността към лесно стресиране на детето, би било изключително добра профилактика, да се осигури несменяема среда, така че, да бъде изключена предпоставка от възникване на стресови ситуации, които биха провокирали отключването на аутизъм при детето.

През първите 4 години от развитието на детето, мозъкът му преминава през висчки еволюционни нива, през които е преминавал през хилдядолетията и е достигнал до изграждането на най- висшата нервна система – тази на мозъчната кора – периферната нервна система. През времето на повтаряне еволюционното развитие през първите 4 години от развитието на детето, в момент, в който детето е преживяло стрес ( възможно е отключващият момент да е определен като стресиращ само от самото дете) и в този момент е станал блокажа, вследствие на който естествената евюлюция на мозъка спира развитието си до нивото, до което мозъкът е достигнал в еволюционното си развитие към момента на стреса. Ето защо, при децата с аутизъм, броят нервни връзки в периферията на мозъка е недостатъчен или твърде малък, което е обуславя бавната преработка на информацията и като следствие- неадекватно поведение у детето на моменти. Изграждането на нервни връзки в периферната нервна система на мозъчната кора при дете с аутизъм, става само с помощта на поведенчески терапии, звукостимулация ( музикотерапия), биофитбек- обучителна терапия за изолирането на стреса и всички обучителни терапии, подходящи за дете от аутистичния спектър и за нивото на функциониране, на което се намира детето. И така, с времето поведението на детето става все по- адекватно и все повече се доближава до горната част на аутистичния спектър – лечение няма, но движението нагоре по- спектъра на аутистичната личност, я прави все по- малко аутистична и по- социална личност.

При децата с аутизъм, различен е начина на възприятие на постъпващата информация и преработката й. Децата от аутистичния спектър имат сензорни проблеми- информацията постъпва на части- например първо постъпва светлината, след това звукът, накрая идва образа, докато мозъкът е започнал с преработката на едно дразнение, постъпва друго, вследствие на което, така се и обработва информацията- на порции и поведението на детето изглежда неадекватно. Причината е липсата на нервни връзки в най- висшата нервна система на мозъка- в кората й- периферната нервна система, където са разполоцени синапсите. Дразненията от постъпващата от вън информация, дразни синапсите, те предават постъпващата информация на невроните, а невроните я предават на главния мозък- от където започва да се връща преработената информация, едновременно постъпващия звук, мирис, картина и изпраща обратно навън- към действията, движенията или говора резултата, което обуславя адекватното поведение.

При децата с аутизъм едновременната преработка на постъпващата информация, се научава с много и различни терапии, което отнема много години, но когато детето достигне и фукнционира на високо ниво, то се научава да имитира поведението на хората като маймунка, което пък го изморява лесно и му коства много усилия, за да се впише в общесвтото. Импулсивността винаги остава характерна черта за аутистичната личност, импулсивността- също, трудно се оказва за човек с аутистичен мозък задържането на едно работно място, социалните контакти винаги са проблем в някаква степен, но пък за сложните неща аутистичните личности не се нуждаят от много обяснения- като интеграли, пречупване на светлината- като че ли сложните неща, които изискват задълбочено изучаване от мозък “в норма”, за аутистичниет личности са ясни като бял ден.

Ако човек с мозък в норма бъде помолен за чаша вода, той едновременно чува въпроса, вижда човека пред себе си, звукът и картината дразнят синапсите и бързо преминават от невроните навътре към главния мозък, който пък преработва в един и същ момент информацията и от там тръгва навън обратно – от главния мозък, преработената информация стига до ръката му и той подава чашата, което прави реакцията му адекватна.

Ако обаче дете с аутизъм бъде помолено за чаша вода, отначало постъпва гласът и до като започне звуковата обработка, детето забелязва няккаъв детайл около себе си, който заема място в мисълта му, напомняме му - то се връща към звука и докато посегне към чашата, вече е усетило мирис, мозъкът започва да обработва мириса, което го разсейва и детето започва да скача и маха с ръце, търсейки мястото си в простанството и неистово опитващо се да се съсредоточи. В това време, ние вече сами сме взели чашава с вода и резултатът е- поведението на детето изглеждаа странно и неадекватно.

Преставете си си мозъчната нервна система като пътен трафик и щом стане задръстване някъде по веригата, преминаване натам няма- така щом стане блокажа някъде, затруднява се постъпването и преработката на информацията. Причината е - липсата или недостатъчността на нервни връзки в периферията на нервната система, от където трябва да се поеме и тръгне информацията навътре към главния мозъка, а след едновременната преработка- да излезе навън- с адекватно действие или вербалност.

Терапиите работят върху сензорната преработка и интеграцията на сетивата в един и същ момент.

Смята се ,че най- големия проблем при децата с аутизъм, е липсата на мотивация. Затова едни от най- важните терапии, са тези свързани със съзадаване на мотивация, вследствие на което се научават и придобиват знания и умения, повишава се самооценката им, стават по с нас, излизат все повече от „техния „ свят и се доближават до общоприетия свят с неговите правила и норми.

Децата с аутизъм са първични, ествествени и за да се социализират, ние ги обучаваме „да лъжат” и да крият първичността и импулсивността си, обучаваме ги да “задържват” мислите в главата си. Около година и половина отнема например обучението на играта „Криеница”, защото аутистичното дете с неговия първичен и първосигнален начин на мислене, не предполага, че има нещо, което то знае, а другите не знаят- то се скрива и веднага след това извиква и показва къде се е скрило. Детето с аутизъм смята, че всичко, което е в неговата глава, е достояние на целия свят.

Има теория, според която аутистичния начин на комуникация, е комуникацията на бъдещето- т. е. по телепатия, хората да контактуват помежду си чрез мислите си.

Аутистичния спектър е изключително широк и той обхваща както невербални и затворени напълно в себе си деца, така и много вискокофункциониращи, които смятат наум 3 или 4- цифрени числа, но не могат да комуникират по „общоприетия” начин с връстниците си.

Затова, единственото общо между всички деца от аутистичния спектър е некачествената комуникация и трудната и лоша социализация, които определят страданието на детето и неговото семейство.

Ето защо, аутизъм не е болест- не се лекува, а е страдание и само с волята на обкръжаващите аутистичното дете, то може да се почувства прието и обичано, и само любовта и вярвата помага детето с аутизъм да става все по- пълноценна социална личност, вървейки по скалата на спектъра нагоре.

Аутистичният спектър обхваща функциониращи на много ниско нива, така нареченият- среден спектър и високофункциониращи аутисти или Аспергер синдром.

Ниско и средно функциониращите спадат към така нереченияат Канеров синдром, тъй като Канер е първият, който набклюдава група деца през 1941 г. с разстройство в развитието- липса на реч, очен контакт и силно нарушена комуникация и описва разстройството като Аутизъм.

Няколко години по- късно през 1944 г. Аспергер наблюдава друга група деца, при които не липсва реч, комуникативни са, но имат фиксации ш определени области и комуникацията им също е нарушена.

Диагностика

В България мястото, в което това състояние се диагностицира е Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола” към Александровска болница, гр. София.

Клиника по детско - юношеска психиатрия „ Св. Никола"

Контакти

УМБАЛ “Александровска” ЕАД
Клиника по детско - юношеска психиатрия „ Св. Никола”

ул. "Св. Георги Софийски" № 1
София 1431

Ръководител клиника: доц. д-р Н.Полнарева, д.м.
тел.: 02/9230 289

Главен административен лекар гл.ас. д-р Д.Терзиев
тел.: 02/9230 986

Старша медицинска сестра на клиника Ц.Недева
тел.: 02/9230 984

Лекари:
Доц. Д-р А.Славчев, д.м., началник стационарно отделение
тел.: 02/9230 980

Д-р Д. Терзиев, началник на консултативно отделение с дневен стационар
тел.: 02/9230 986

Гл.ас. д-р А.Аврамова, д.м.
тел.: 02/9230 284

Д-р Д.Иванова
тел.: 02/9230 798

Д-р З.Янева
тел.: 02/92 30 981

Д-р Р.Трендафилова
тел.: 02/92 30 981

Контакти с клиниката се осъществяват чрез телефон 02/9230 375; 02/9230 681 до 15,30ч., всеки работен ден, а след този час и в почивните дни на телефони 02/9230 983, 02/9230 985.

Заявки за планирани прегледи и консултации се приемат по телефон 02/9230 375 или на място в приемния кабинет от 8-14 ч. всеки делничен ден.

В останалите часове, спешни случаи, насочени към клиниката, се поемат от дежурния лекар – тел. 02/9230 985; 02/9230 983 (манипулационна).

Как се диагностицира аутизъм

Няма медицински признаци, характеристики или изследвания, които да диагностицират аутизъм.

Аутистичния синдром в България се диагностицира от екип специалисти- психиатър, психолог и логопед, които на база разказите на родителите относно поведението на детето и на база наблюдение поведението на детето за период, не по- малък от седмица ( в някои страни, като Скандинавските и Франция диагностиката отнема повече от половин година), поставят диагнозата Аутизъм!

Страданието е пожизнено, тъй като засяга най- важната област на човека, свързана със социалната му активност- комуникацията на човека, но качеството на взаимодействие с околния свят може да се повлиява от ежедневна и дългогодишна терапевтична интервенция, така че аутистичната личност може да достигне много високо качество на живот с помощта , разбира се и на най- близките, дарявайки морета от любов на аутистичната личност и показвайки приемането си, респекта си и отношението си към аутистичната личност, както и към останалия свят.

Аутстичното разстройство не е присъда, макар че повлиява живота на цялото семейство!

Бягството от действителността на аутистичната личност е стремежа към чистота в света!

Чистете света около аутистичната личност и градете чист свят наоколо и ще бъдете щедро възнаграждавани от интереса към личността ви и подобряващото се ниво на комуникация!

За да се постави диагноза Разстройство от аутистичен спектър, трябва да са налице поне няколко от посочените по- долу маркери:

те са напълно безразлични към това, което става около тях, индиферентни към обкръжението;
не създават контакт с очи и виждат лицата като прозрачни тела, погледът им минава като че ли през тялото;
не говорят и не проявяват желание за контакт;
създават впечатлението на глухи, а в същото време имат остър слух за определени шумове и проявяват интерес към определени звукове, обикновено тихи и ритмични;
не реагират дори и при чуването на името си;
не протягат ръце, за да бъдат прегърнати от родителите си;
плачат или се смеят без наличието на явни причини;
не чувстват притеснение, когато им се карат;
отнасят се към лицата като към предмети и предпочитат контакт с предмети, а не с хора;
изглеждат щастливи, когато са сами;
не могат да изпълняват команди, имат слабо развити социални умения и навици за самообслужване;
не протягат ръце, за да хванат това, което им се подава;
изглеждат издръжливи на студ, горещина и болка;
не възприемат някои общи опасности;
реагират стресово на промените на лица, предмети, детайли от обкръжението, което е подредено по определен начин;
привързват се към определени предмети;
имат стереотипни движения;
самонараняват се при автоагресивните им прояви;
имат изблици на гняв, агресия;
агресивни са към близките си;
имат натрапливи навици, ритуални поведенчески реакции;
проявяват хиперактивност или хипоактивност;
не търсят храна, проявяват афинитет към определени еднообразни храни;
не се хранят сами; имат проблеми с дъвченето на храната и предпочитат смлените храни;
не играят с играчките си по предназначение, въобще игровата дейност не е типична;
имат нарушен сън;
напикават се и се изпускат по голяма нужда /ануреза, енкупреза/.

Нормативна уредба

Със заповед RD09-611 от 18.05.2012 г. на Министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, действащ и в сила е Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, в чиято работна група по изготвянето, беше включена със Заповед на Министъра на образованието, младежта и науката и Фондация "Стъпка за невидимите деца на България", представлявана от Председателя й- Владислава Цолова.

Въвеждането на общ механизъм за противодействие на тормоза се налага от разбирането, че реален напредък в справяне с насилието може да бъде постигнат само в резултат на прилагането на последователна и целенасочена политика, която се споделя и следва от цялата училищна общност и се подкрепя от всички отговорни институции. Подобна политика е необходимо да включва мерки и дейности за превенция и намеса, както и разписани механизми и отговорности за действие в ситуации на насилие. Тези елементи са подробно разгледани в настоящия документ.
Документът се състои от няколко основни части. В първата се разясняват понятията „насилие” и „тормоз”, както и видовете поведение, които те включват, докато в следващите се разглеждат задължителните елементи на училищния механизъм за противодействие на тормоза. В третата част на документа се очертават и основните ресурси, които училището и съответно Министерство на образованието, младежта науката трябва да осигурят, за да може ефективно да се противодейства на насилието.

Целият текст на "Механизмът за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище", разработен от Министерството на образованието, младежта и науката с участието на МТСП, АСП, ДАЗД, МВР, ЦКБППМН и неправителствените организации – НМД, фондация „Стъпка за невидимите деца на България,” фондация „Асоциация Анимус”, Дружеството на психолозите в България и УНИЦЕФ, чиято цел е да очертае рамките на единен механизъм за противодействие на тормоза, който да подпомогне училищата в техните усилия за справяне с това явление. "
http://87.126.223.84/schoolcms/staff/mehanizam.pdf

Нормативна уредба в социалната сфера:

Закон за семейните помощи за деца:

http://lex.bg/laws/ldoc/2135441920

Чл. 8д. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) (1) Право на месечна добавка в размер 70 на сто от минималната работна заплата за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат:

1. родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания;

2. семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(2) Правоимащите по ал. 1 получават месечната добавка по постоянния си адрес от дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане.

(3) Ако децата са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции и социални услуги - резидентен тип, за срок, по-дълъг от един месец, правоимащите не получават месечна добавка по ал. 1 за периода на престоя им в тях.

Правилник за прилагане на закона за семейните помощи:

http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135456128

Закон за интеграция на хората с увреждания:

http://lex.bg/laws/ldoc/2135491478

Правилник за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания:

http://www.econ.bg/law86418/enactments/article155896/pravilnik_za_prilagane_na_zakona_za_integraciya_na_horata_s_uvrejdaniya

Чл. 25. (1) Месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на:

1. лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност;

2. лица с трайни увреждания с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто със заболявания на долните крайници;

3. деца от 7- до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Добавката по ал. 1 се ползва, ако не се получава на друго правно основание.

1. лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност;

2. лица с трайни увреждания с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто със заболявания на долните крайници;

3. деца от 7- до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация.

(2) Добавката по ал. 1 се ползва, ако не се получава на друго законово основание.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 05.01.2007 г.) Месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги е в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Добавката по ал. 1 се ползва, при условие че лицата не ползват преференции за тези услуги на друго правно основание.

Чл. 26. (1) Месечна добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на:

1. (отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "над 90 на сто" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г.) лица с трайни увреждания над 16-годишна възраст с трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ;

2. (отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "над 71 на сто" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г.) деца до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация.

1. лица с трайни увреждания над 16-годишна възраст с над 90 на сто трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ;

2. деца до 16-годишна възраст с над 71 на сто трайно намалена възможност за социална адаптация.

(2) Добавката по ал. 1 се ползва, при условие че лицата не ползват преференции за тези услуги на друго законово основание.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "71 и над 71 на сто" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Месечна добавка за обучение в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайно намалена работоспособност или с определени вид и степен на увреждане, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка.

(2) Добавката по ал. 1 не може да се ползва от:

1. лицата, които се обучават в специални училища;

2. лицата, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Добавката по ал. 1 се изплаща след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "71 и над 71 на сто" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г.) Месечна добавка за обучение в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица с трайно намалена работоспособност, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка.

(2) Добавката по ал. 1 не може да се ползва от:

1. лицата, които се обучават в специални училища;

2. лицата, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Месечна добавка за обучение в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка.

(2) Добавката по ал. 1 не може да се ползва от:

1. лицата, които се обучават в специални училища;

2. лицата, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта.

Чл. 27. (1) Месечна добавка за обучение в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност и деца до 18-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация.

(2) Добавката по ал. 1 не може да се ползва от:

1. лицата, които се обучават в специални училища;

2. лицата, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 05.01.2007 г.) (1) Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им.

(2) Добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи.

(3) Добавката се ползва, когато не се получава на друго правно основание.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги се изплаща веднъж в годината на:

1. (отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "над 90 на сто" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г.) лица с трайни увреждания с трайно намалена работоспособност;

2. (отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "до 16-годишна възраст" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г.) деца с трайно намалена възможност за социална адаптация;

3. военноинвалиди.

(2) Добавката по ал. 1 се ползва и от придружителите на лицата с определена чужда помощ при условията и в размера по ал. 3 и 4.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Добавката по ал. 1 се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им.

(4) Добавката по ал. 1 е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи по ал. 3.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Добавката по ал. 1 се ползва, когато не се получава на друго правно основание.

1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност;

2. деца до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация;

3. военноинвалиди.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Добавката по ал. 1 се ползва, когато не се получава на друго правно основание.

Чл. 28. (1) Добавка за балнеолечение и рехабилитация се изплаща веднъж в годината на:

1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност;

2. деца до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация;

3. военноинвалиди.

(3) Добавката по ал. 1 се изплаща след представяне на разходооправдателен документ в едномесечен срок след крайната дата на ползване на услугата.

(5) Добавката по ал. 1 се ползва, когато не се получава на друго законово основание.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "71 и над 71 на сто" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 05.01.2007 г.) Месечната добавка за диетично хранене и лекарствени продукти е в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "71 и над 71 на сто" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г.) Месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица с трайно намалена работоспособност при наличие на медицинско предписание от лекар специалист.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност при наличие на медицинско предписание от лекар специалист.

Чл. 29. Месечна добавка за диетично хранене и лекарствени средства в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност или деца с трайно намалена възможност за социална адаптация при наличие на медицинско предписание от лекар специалист.

Чл. 30. (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "71 и над 71 на сто" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 05.01.2007 г.) Месечната добавка за достъпна информация е в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход.

Чл. 30. (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 7623/2006 г. на ВАС в частта относно израза "71 и над 71 на сто" - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г.) Месечна добавка за достъпна информация в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лицата с трайни слухови и/или зрителни увреждания с намалена работоспособност или деца с трайно намалена възможност за социална адаптация.

Чл. 30. Месечна добавка за достъпна информация в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лицата с трайни слухови и/или зрителни увреждания с намалена работоспособност 71 и над 71 на сто или деца с трайно намалена възможност за социална адаптация.

Проект "Личен асистент" по Програмата за развитие на човешките ресурси

Аутистичния спектър е най- непознат за България, а децата изглеждат като децата в норма, само че невъзпитани и разглезени. Това е една от причините, интерграцията им да е толкова трудна- първо трябва да се разграничи детето ни, от невъзпитано дете- за учителския персонал.

Много лесно децата от аутистичния спектър биват изгонени от училище, защото не изглежда да имат увреждане, а се държат не според общоприетите правила и норми- което всъщност е техния проблем- имат различен начин на възприятие на информацията и съответно- преработката й, което е в основата на проблема при децата.

Към деца с видими и ясни увреждания, педагогическият персонал в училищата е значително по- предпазлив.

Образователно законодателство:

В момента се подготвя стандарт за приобщаващо образование и подкрепяща среда към Закона за средното образование, който е в процес на изработка.

Най- важните пунктове, заложени в Стандарта:

1. Втори учител в групите и класовете, в които се обучават деца и ученици приобщаващо;

2. Персонален асистент за децата и учениците от аутистичния спектър;

3. Ресурсно подпомагане, адекватно на индивидуалните нужди на конкретното дете;

4. Комбинирана форма на обучение, включваща Индивиадулна- в определени часове и Редовна- в други часове, с цел: социализация- с постепенно преминаване на редовна форма на обучение, съобразено с постепенното подобряване на социализацията;

Irena Kowalczyk-Kedzior- Council of Europe ни изпрати предписанията си относно вклюването на децата от аутистичния спектър в образователната нормативна уредба с отделен текст, тъй като те не спадат нито към децата с ментални увреждания, нито интелектуални, нито физически, а изискват специфична, строго професионална и в много случаи- индивидуална работа.

България предстои да бъде втората страна в Европейския съюз, която ще заложи в законодателството си, предписанията й.

Ето и препоръките на

Irena Kowalczyk-Kedzior- Council of Europe:

Съобразно препоръките на Европейската комисия за постигане на единомислие относно образованието и социалното включване на деца с разстройство от аутистичния спектър от 21 Октомври 2009 г., които са съобразени и с Конвенцията на ООН за правата на хората със специални нужди, препоръките за отделен текст за децата с аутистично разстройство в образователното законодателство с цел възможно най- адекватно и пълно постигане преодоляването им на основния им дефицит: комуникативни умения за максимално адекватната им социализация:

Препоръките за включване в образователния процес и социалния живот на децата и младежите с разстройство от аутистичния спектър са свързани и с включенето в образователния процес, заедно с техните семейства, включващо обучение с цел: максимална и пълноценна социализация на децата и семействата им за по- пълното им качество на живот:

a. Отделен текст в образователното законодателство, касаещ децата и младежите с разстройство от аутистичния спектър;

b. Адекватна оценка за нивото на социалните и комуникативните им умения и разработката на адекватен и подходящ план за работа с конкретното дете или младеж, както и със семейството му за постигане на максимално високо ниво на подобряване на комуникативните му умения;

c. Включване на неправителствени родителски организации, представляващи деца и младежи с аутистични разстройства за реализацията на включващия образователен процес и мониторинга;

d. Широко популяризиране на процеса на включване в образователния процес на децата и младежите с аутистични разстройства;

e. регулярно организиране на образователни кампании, насочени към училищната и извън училищна общност относно спецификата на комуникативните проблеми на децата и младежите с разстройство от аутистичния спектър;

Приложение:

Appendix to Recommendation CM/Rec(2009)9

Личностите с разстройство от аутистичния спектър са пълноправни европейски граждани. В случай, че им се осигури адекватен обучителен подход в учебните заведения, те имат шанс да се интегрират в обществото и бъдат пълноценни негови граждани.

Социалното включване на децата и младежите с разстройство от аутистичния спектър зависи изключително от ранното разпознаване на специфичните им нужди и квалифицирани подход на социално включване, насочен към децата и младежите, заедно с техните семейства.

II. Общи препоръки

1. Държавната политика трябва да е съобразена с адаптиране на образователното законодателство и политика така, че да се гарантира компенсация на комуникативните нарушения,свързани с аутистичното разстройство за подобряване нивото на социализацията им и условията на живот;

2. Линията, която следва Council of Europe е изцяло съобразена с Конвенцията на ООН за правата на хората със специални нужди и държавната политика на всяко европейско правителство трябва да гарантира достъп до качествено образование, социална подрепа и грижа и обществена подкрепа, основана на недискриминационни принципи, така че да осигури не просто социално включване на аутистичните личности и семействата, но и равен достъп до адекватно и качествено образование, съобразено с индивидуалните възможности и дефицити и осигуряващо равен шанс.

3. Държавната политика трябва да гарантира широк обхват на ранна диагностика, с цел превенция и достъп до ранна интервенция на деца с риск от аутистично разстройство и на семействата им. Трябва да бъде осигурена качествена подкрепа, включваща придружаване и терапия на всяко засегнато или рисково дете от аутистично разстройство. Подкрепата на всяко дете трябва да бъде образователна и социална.

III. Специални препоръки

1. Държавната политика трябва да изготви законова рамка за гарантиране правата на децата със специални нужди, включваща децата с аутистични разстройства, за достъп и получаване на качествено образование по общия държавен образователен план, където е възможно, с включена адекватна подкрепа и персонален асистент и по индивидуална програма, с персонален асистент, съобразено с конкретната оценка на потребностите. Задължително трябва да бъдат гарантирани от държавата ресурсите за адекватна подкрепа за включване в социалния живот на аутистичните личности чрез адекватно качествено образование.

2. Образователната и социална общност трябва да работят съвместно за осигуряване на координирана подкрепа за децата и младежите от аутистичния спектър. Аутистичния спектър поради широчината си изисква мултидисциплинарен екип и подход за диагностика, оценка и образование.

3. Легитимните органи в образователното законодателство и публичния сектор трябва да работят съвместно за осигуряване подкрепа и защита на аутистичните личности и с цел: превенция проблеми на децата и младежите от аутистичния спектър и техните семейства, както и през времето, докато се очаква окончателната диагноза Аутизъм, а социалното взаимодействие на детето и семейството е ограничено.

4. Да се въведе единна система за диагностика и оценка на критериите за аутистично разстройство, която да не продължава по- дълго от 6 месеца на оценката.

5. Докато трае процеса на диганостиката, образованието на децата и младежите с аутистично разстойство трябва да бъде гарантирано и базирано на детайлна оценка на конкретните възможности и нужди към момента. Специалното внимание и грижа трябва да бъде част от обучителния подход към деца от аутистичния спектър. Адекватна професионална образователна и социална подкрепа би следвало да се осигури възможно най- бързо, след установяване на комуникационните и социални проблеми.

6. Семействата на деца с аутистично разстройство трябва да получават пълна информираност и възможност за включване идентификационния процес, диагностиката, обучителната терапия и социален образователен подход. За да се избегне социално изключване на деца и младежи от аутистичния спектър, семействата трябва да заемат изключително важна роля, като бъдат въвлечени, обучавани и по всякакъв начин подкрепяни за съвместно преодоляване на поведенческите проблеми на децата им.

7. Държавата трябва да осигури обучения за родители на деца и младежи, диагностицирани с аутистични разстройство за приемане на предизвикателството- Дете от аутистичен спектър и взаимно справяне с поведенческите проблеми. Трябва да има гарантирана подкрепа на групи от родители за осигуряване на възможности за контакт, обмяна на информация и оценка потребностите на семействата по одобрени еднакви критерии.

8. Стартиране на регулярни програми за подготовка на професионалсти за подкрепа на семействата на деца и младежи с аутистични разстройства, както и за последваща квалификация. Професионалистите да се представят пред родители периодично.

9. Политически и административни актове за периодична информираност с оглед осъзнаване нуждата от обществена подкрепа на децата и младежите с разстройства от аутистичния спектър, както и на семействата им.

10. Посредничество при посрещане на индивидуалните нужди трябва да бъде организирано по индивидуален план, който регулярно да търпи преоценка, в резултат на перидочна оценка постиженията и нуждите на детето, така че да бъде осигурена възможност за реализация на родителите и свободно време. Индивидуалния план трябва да бъде подкрепен от образователната система, координирания подход на грижата в социалната сфера и пазара на труда.

11. Децата и младежите с разстройство от аутистичния спектър трябва да получат специален подход при обучението и училище, в зависимост от нивото на функционирането им- в случаите, в които се налага само допълнителна подкрепа- в масови училища с осигурена качествена подкрепа и персонален асистент, и в конструирани специално за целта училища за децата и младежите, чиято оценка обозначава необходимостта от строго индивидуален подход и обучение. Във всички случаи семейството трябва да е включено в образователния процес, за да се постигне максимален ефект на социално включване на детето и семейството.

12. Обсега от възможности в училище, трябва да бъде толкова широк, колкот широк е и аутистичния спектър, за да може да отговори адекватно на различните нужди на деца и младежи с разстройство от аутистичния спектър. Подкрепата и възможностите за социална интеграция трябва да са строго съобразени със всяка конкретна ситуация.

13. При възможност, създаване на база, отговаряща на международни критерии за разпознаване на критерии за диагностика на деца и младежи с разстойство от аутистичния спектър , която да се използва при изготвяне на програми и законодателство, гарантиращо нуждите и правата на децата и младежите с аутистично разстройство и семействата им.

14. Въвеждане на процес на вътрешна и външна оценка на потребностите за гарантиране на качествено включващо образование за децата и младежите с разстройства от аутистичния спектър, за осигуряване на централно планиране и качествена подкрепа на място.

15. Осигуряване на програми за обучение и повишаване нивото на квалификацията на въвлечените в процеса специалисти- от образователната и социална сфера, както и на семействата на деца с аутистично разстройство с цел: посрещане с разбиране и коригиране на поведението и максимално качествено включване в социалния обществен процес. Приетите терапевтични подходи за приемане и подобряване на поведението с общи усилия да бъдат постепенно въвеждани в обществения модел с цел: разбиране и адаптиране разбирането и поведението на обществото.

16. Редиагностиката е задължителна за децата и младежите от аутистичния спектър и поради съпътстващите състоянието проблеми, които възникват през различните етапи. Разпознаването на нуждите на децата и младежите с аутистични разстройство става с регулярна оценка и реоценка на нивото на познавателност, комункативните и социални умения, за да се посрещнат адекватно във всеки един момент индивидуалните образователни нужди.

17. Специфичната образователна подкрепа,насочена към децата и младежите от аутистичния спектър трябва да е насочена към превенция на вторични последствия от изостряне на безпокойството, засилване трудностите и депресиите.

18. Образователната и терапевтична подкрепа е задължителна за децата и младежите с аутистични разстройства , така че да включва подходящи стратегии и достъп до информация за идентифициране на възможни потенциални проблеми, изискващи промяна в стратегията и терапевтичната интервенция за получаване на резултати и възможно най- благоприятно развитие.

Действаща нормативна уредба, касаеща деца и ученици от аутистичния спектър към м. Октмоври 2011 г.:

НАРЕДБА № 1 ОТ 23 ЯНУАРИ 2009 Г. ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ И/ИЛИ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ:
http://www.ciela.net/FreeStateGazette/OpenDoc.aspx?id=0&idna=7F4AF09E&idstr=0

Закона за народната просвета:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_prosveta.pdf

Правилник за прилагане на закона за народната просвета:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/regulations/prvlnk_zkn_prosveta.pdf

НАРЕДБА No 5 от 14 май 2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета
(обн.,ДВ,бр.51 от 21 май 2002 г.; изм. и доп.,бр.83 от 24 септември 2004 г.)- интересува ни в частта му- определяне броя на ресурсните учители и нормите за броя на ученици в групи и класове:
http://law.dir.bg/reference.php?f=n5mon-02

ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА
ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС
СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/regulations/prvlnk_resursnite_centrove.pdf

ПРОГРАМА „ЗАЕТОСТ НА УЧИТЕЛИ В ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ”:
http://www.az.government.bg/Projects/Prog/OtherProg/UchiteliUvr.htm

НАРЕДБА № 11 ОТ 28 МАРТ 2005 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УЧЕНИЦИ В ДЪРЖАВНИ И В ОБЩИНСКИ УЧИЛИЩА: http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/process/nrdb_11-05_priem_uch.pdf

ЗАКОН ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_obr_minimun.pdf

НАРЕДБА № 7 ОТ 29.12.2000 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ БРОЯ НА ПАРАЛЕЛКИТЕ И
ГРУПИТЕ И БРОЯ НА УЧЕНИЦИТЕ И НА ДЕЦАТА В ПАРАЛЕЛКИТЕ И В
ГРУПИТЕ НА УЧИЛИЩАТА, ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И ОБСЛУЖВАЩИТЕ
ЗВЕНА:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/process/nrdb_7-00_broj_ucenici.pdf

Ето и НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и
обслужващите звена:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/process/add_nrdb_7-00_broj_ucenici.pdf

ДЕЦАТА НИ ИМАТ ПРАВА ДА БЪДАТ ОБУЧАВАНИ, ТЕ СА ЧАСТ ОТ ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ И НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА НАРУШАВА КОНСТИТУЦИОННОТО ИМ ПРАВО, СЪГЛ. ЧЛ. 53 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, ЧЕ ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН ИМА ПРАВО НА ДОСТОЙНО ОБРАЗОВАНИЕ И ЧЛ. 4, АЛ. 1 И 2 ОТ ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, СЪГЛАСНО КОИТО НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ПРИЛАГА ДИСКРИМИНАЦИОННИ ПРАКТИКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА, ЧАСТ ОТ КОИТО СА И ДЕЦАТА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР!

Наредба 1 предвижда завършване с качествена оценка в случаите, когато децата не могат да покрият държавните образователни изисквания. ЗАВЪРШВАНЕТО НА КЛАС С КАЧЕСТВЕНА ОЦЕНКА НЕ Е ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ, А ЗАВЪРШВАНЕ НА КЛАС, С КОЕТО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА ДОКУМЕНТ ЗА ЗАВЪРШЕНА СТЕПЕН, а то се прилага САМО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ДЕТЕТО НЕ ПОКРИЕ ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ.
Ето какво предвижда наредба 1:

Чл. 8. (1) Децата и учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми, но постигат държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка и за учебното съдържание, продължават обучението си по програмите на съответната детска градина или по училищния учебен план и учебните програми на съответното училище и получават удостоверение за завършена подготвителна група/подготвителен клас или документ за завършен клас, етап или степен на образование съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.
(2) Учениците със специални образователни потребности, които са завършили обучението си за етап или степен на образование по индивидуални образователни програми, но не са постигнали държавното образователно изискване за учебното съдържание, получават удостоверение за завършен клас, а завършилите ХII клас - удостоверение за завършен гимназиален етап, съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.

Важно е да се знае горното, тъй акто обикновено никой не си прави труда, да информира родителите, от кое какво следва в обаслтта на образованието на детето му. И понякога родителите са спокойно, че детето им минава в горен клас, без да са информирани и без да знаят, че фактър, че детето завършва със словесна оценка годината ( след 1- ви клас), означава, че няма да получи образователна степен, а само завършен клас и Уостоверение за това- което означава не просто, че не може да продължи образованието си нагоре, а дори и шофьоркса книжка не може да получи.

В ПОМОЩНИТЕ УЧИЛИЩА ДЕЦАТА НЕ ПОЛУЧАВАТ ДОКУМЕНТ ЗА ЗАВЪРШЕНА СТЕПЕН, А САМО ЗА ЗАВЪРШЕН КЛАС, НЕЗАВИСИМО ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ, КОИТО СА ПОСТИГНАЛИ!
Това означава, че след завършване на помощно училище, детето не може да продължи образованието, защото няма завършена Степен на образование.

Никой не може да накара родителя насила да запише детето си в едно или в друго училище, изборът е изцяло на родителя, от който детето или печели или страда, тъй като не може само да си избере пътя.

Съгласно Наредба 1 от 23 Януари 2009 г., оценката на дете със СОП, се извършва от ЕКПО ( Екипа за комплексно педагогическо оценяване) към РИО, който оценява индивидуалните възможности на детето, нуждите му, дефицитите му и дава препоръка за работа с детето.

" Чл. 12. Комплексното педагогическо оценяване на децата и учениците със специални образователни потребности се извършва от екипа към регионалния инспекторат по образованието и от екипите в детските градини и в училищата, в които се обучават децата и учениците със специални образователни потребности. "

"Чл. 13. (1) Основната цел на комплексното педагогическо оценяване от екипа към регионалния инспекторат по образованието е да се извърши първична оценка на общото развитие на детето или ученика, въз основа на която да се препоръча видът и формата на обучение.
(2) Основната цел на комплексното педагогическо оценяване от екипа в детската градина или училището, в което се обучава детето или ученикът, е задълбочено оценяване на образователните потребности за установяване на възможностите му за обучение по учебни планове и учебни програми в съответствие с индивидуалното развитие."

"Чл. 14. Комплексното педагогическо оценяване е насочено към определяне на:
1. интелектуалните и когнитивните способности;

2. езиково-говорните умения;

3. моторно-двигателните умения;

4. уменията за самостоятелен и независим живот;

5. формите за обучение и общуване на детето или ученика в зависимост от увреждането, нарушението или затруднението;

6. потенциалните способности и индивидуалните образователни потребности;

7. основните цели и задачи на обучението и развитието, свързани с възможностите и потребностите на детето или ученика;

8. специалните методи и средства за постигане на целите и задачите;

9. индивидуалния подход в психосоциалната рехабилитация;

10. необходимите специалисти за работа с детето или ученика;

11. ролята на родителите, настойниците, попечителите или директорите на специализираните институции за деца в образователно-възпитателния процес на детето или ученика."

Комплексното педагогическо оценяване се извършва по предварително определени от екипите график, методика и процедура.
Екипът към регионалния инспекторат по образованието и в детската градина и училището преди провеждането на комплексното педагогическо оценяване предоставят на родителя, настойника, попечителя или на директора на специализирана институция за деца информация в достъпна за тях форма за целите, методиката, процедурата, както и за графика и продължителността на оценяването.
Комплексното педагогическо оценяване на дете или ученик със специални образователни потребности, което не владее български език, се извършва на майчиния му език.

Чл. 17. (1) За извършване на комплексното педагогическо оценяване се представят следните документи:
1. молба от родителя, настойника, попечителя или от директора на специализирана институция за деца, в която детето е настанено;

2. медицински документ, издаден от съответния лекар специалист или от лекарска консултативна комисия, специализирана по профила на заболяването, или от териториална експертна лекарска комисия, с приложени резултати от проведени медицински консултации и изследвания в зависимост от вида увреждане или нарушение;

3. психолого-педагогическа характеристика на детето от учителите на група в детската градина или на ученика - от класния ръководител в училището или от екипа, отговорен за изпълнението на индивидуалния план за грижа, за децата и учениците със специални образователни потребности, настанени в специализирани институции за деца;

4. удостоверение за завършена подготвителна група/подготвителен клас, удостоверение за завършен първи клас, удостоверение за завършен начален етап на основно образование, свидетелство за основно образование;

5. творчески работи на детето или ученика, писмени работи, рисунки и други материали.

(2) Директорът на съответната детска градина, училище или специализирана институция за деца е длъжен да осигури изготвянето на психолого-педагогическата характеристика по ал. 1, т. 3 при поискване от родител, настойник или попечител.

(3) Екипите по чл. 13, ал. 1 и 2 може да изискват и други документи по своя преценка.

СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКАТА ОТ ЕКПО, СЕ ПОПЪЛВА КАРТА ЗА ПЪРВИЧНА ОЦЕНКА НА ОБЩОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕ ИЛИ УЧЕНИК СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ- ПОСОЧЕНА И СЪГЛ. ПРИЛОЖЕНИЕ 1 ОТ НАРЕДБА 1.
Индивидуланите критерии, по които трябва да се оцени всяко дете със СОП, на база на които да се озготви индивидуалния режим за обучение, са:

1. Оценка на здравословното състояние на детето/ученика (описват се здравословните проблеми, които биха повлияли на обучението на детето/ученика, по медицински данни)
2. Оценка на психичните процеси и на равнището на интелектуалното развитие (от психолог)
3. Оценка на характеровите, поведенческите прояви и самооценката (от психолог и специален педагог
4. Оценка на езиково-говорното развитие и на комуникативните умения
5. Оценка на знанията, уменията и компетентностите (от специалните педагози, ресурсните учители, класните ръководители, учителите по предмети, специалистите по професионално обучение)
6. Оценка на знанията, уменията и компететностите (от учителите в детската градина, общообразователното или професионалното училище в съответствие с държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка и за учебното съдържание)
7. Оценка на областите, в които детето/ученикът се представя най-добре
8. Оценка на интересите на детето/ученика
9. Оценка на социалната среда: семейството, групата, класа, обществената среда (от екипа и родителя или от лицето, което представлява детето/ученика)

Критерии за оценка на обучението и развитието на детето/ученика
1. Когнитивно развитие на детето/ученика: възприятия, представи, мисловни операции, паметови операции, внимание и други
2. Развитие на езиково-говорното развитие и на комуникативните умения на детето/ученика: експресивна и импресивна реч, писмена реч, умения за четене
3. Усвоени знания и придобити умения и компететности на детето/ученика
4. Емоционално състояние и поведение на детето/ученика
5. (в зависимост от вида и степента на увреждането или нарушението на детето/ученика се включват допълнителни критерии за оценка на обучението и развитието; посочват се използваните тестове и оценъчните процедури
Потенциални способности и потребности на детето/ученика, (на базата на извършената оценка от екипа)
Основни цели и задачи на обучението и развитието, свързани с възможностите и потребностите на детето/ученика и съобразени с вида и степента на увреждането или нарушението
Специални методи и средства за постигане на поставените цели и задачи- нагледни, практически, словесни, терапевтични методи: драма, арттерапия, куклотерапия, индивидуална и групова терапия, наблюдение по време на игра и в естествени условия.

След което се описва какво трябва да включва индивидуалната образователна програма за конкрретното дете, в съответствие с оценката на Екипа в областите: Самообслужване, Общо моторно развитие- груба моторика, фина моторика, езиково-говорно развитие и комуникативни умения, когнитивни умения, емоции и поведение, социални умения, учебна дейност - учебни предмети, умения по изкуствата (музика,танци, театър, изобразително изкуство и други), трудови и професионални умения.

След ОЦЕНКАТА, ЕКПО, което изготвя Карта за първична оценка на общото развитие на дете или ученик със специални образователни потребности, която се подписва от родителят, в случай че е съгласен с оценката и се представя на директора на училището, в което училищен екип изготвя индивидуалната програма, съобразена с индивидуалните нужди на детето.
Картата за първична оценка, се подписва от родителя, само в случай, че е съгласен, в случай, че не е съгласен, се обръща към Агенцията за закрила на детето по местоживеене.
След като подпише картата, родителят я отнася до директора на училището, в което е записал детето. Директорът се обръща към Ресурсния център, от където СА ДЛЪЖНИ ДА НАЗНАЧАТ РЕСУРСЕН УЧИТЕЛ НА ДЕТЕТО.
ОСНОВНИЯТ ПРИНЦИП Е, ЧЕ РЕСУРСНИЯ УЧИТЕЛ СЛЕДВА ДЕТЕТО, НЕ ДЕТЕТО РЕСУРСНИЯ УЧИТЕЛ.
Според сега действащата уредба, на един ресурсен учител, се полагат от 5 до 7 деца със СОП, като НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СА В ЕДНО УЧИЛИЩЕ. ОБЩИЯТ МУ БРОЙ ЧАСОВЕ СА 30 ЧАСА СЕДМИЧНО, Т. Е. НА ДЕТЕ СЕ ПОЛАГАТ ОКОЛО 4 ЧАСА СЕДМИЧНО.

Основините принципи, върху които се разработва индивидуалната образователна програма, са:

Чл. 32. Индивидуалната образователна програма се разработва в съответствие със следните основни принципи:
1. спазване на правата на детето или ученика;

2. индивидуален подход при планиране на дейностите с акцент върху способностите, уменията и силните страни на детето или ученика;

3. комплексно въздействие на планираните дейности;

4. екипност при изпълнението на програмата;

5. поетапност на планираните дейности;

6. приемственост и системност на планираните дейности;

7. осигуряване на съгласие и възможност за избор от детето, ученика и неговото семейство въз основа на предварително предоставена информация за планираните дейности.

Индивидуалните образователни програми се разработват от училищния екип, който включва ресурсние, психолога, логопеда, специалния педагог и класния на класа.

За сега по- голямата част от Наредбата е само на хартия, както и така добре описаната подкрепяща среда в Наредбата, която включва:
Чл. 7. За обучението и възпитанието на децата и учениците със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се осигурява подкрепяща среда, която включва:
1. достъпна архитектурна среда съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии (ДВ, бр. 109 от 2003 г.);

2. екипи от специалисти, в които в зависимост от потребностите на децата и учениците се включват учители - специални педагози, ресурсни учители, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора и други, както и родителите, настойниците или попечителите на децата и учениците със специални образователни потребности. За децата и учениците със специални образователни потребности, които са настанени в специализирана институция за деца, в екипа се включва и специалист, определен от директора на тази институция;

3. диагностична, консултативна и рехабилитационна дейност;

4. специални учебно-технически средства и апаратура, дидактически материали, учебни помагала, специализирани софтуери и други;

5. индивидуални образователни програми;

6. учебни програми по специалните учебни предмети за децата и учениците с увреден слух - индивидуално формиране и развитие на устната реч, развитие на речта, музикални стимулации, фонетична ритмика и моторика, реч и предметна дейност;

7. учебни програми по специалните учебни предмети за децата и учениците с нарушено зрение - по зрително подпомагане, ориентиране и мобилност и полезни умения.

Какво представляват държавните образователни изисквания?

ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, СА ЕДНАКВИ ЗА ВСИЧКИ- НЕ СЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ДЕЦА СЪС СОП И В НОРМА- те затова са и Държавни образователни изисквания.

А държавните образователни изисквания включват учебния план и учебната програма, по която учат учениците. Съгласно учебната програма, предвидена за съответния клас, детето трябва да покаже знания, които да могат да се оценят в диапазона- от 3 до 6, за да завърши с оценка и съответно, получи образователна степен.

Ето ЗАКОНА ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_obr_minimun.pdf

Съгл. Чл. 1., Този закон урежда държавното образователно изискване за степента на
образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната
просвета.
Чл. 2. Държавното образователно изискване по чл. 1 определя условията и реда за
завършване на една степен на образование и преминаване в следващата степен, както и
характеристиките на общообразователния минимум и на учебния план.
Глава втора
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ
Чл. 3. (1) Степените на образование осигуряват необходимото равнище на
образованост, както и последователност и непрекъснатост на образованието.
(2) Степените на образование са основно образование и средно образование.
(3) Основната степен се осъществява в два етапа:
1. начален - с продължителност четири години (I - IV клас);
2. прогимназиален - с продължителност четири години (V - VIII клас).
(4) Средната степен се осъществява в един етап - гимназиален, с продължителност
четири години (IХ - ХII клас).
Чл. 4. Продължителност на етапите, различна от посочената в чл. 3, ал. 3 и 4, се

ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ УЧЕБНАТА ПРОГРАМА И УЧЕБНИЯ ПЛАН, ЗА СЪОТВЕТНИЯ КЛАС. ЗА ДА ГИ ПОКРИЕ УЧЕНИК В НОРМА, ИЛИ СЪС СОП, ТРЯБВА ДА ПОКАЖЕ ЗНАНИЯ, КОИТО ПОКРИВАТ УЧЕБНАТА ПРОГРАМА И УЧЕБИЯ ПЛАН, ЗА СЪОТВЕТНИЯ КЛАС, ПОНЕ ЗА ТРОЙКА. В СЛУЧАЙ, ЧЕ УЧЕНИК В НОРМА, НЕ ГИ ПОКРИЕ, ОТИВА НА ПОПРАВИТЕЛЕН ИЗПИТ, А В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ ГИ ПОКРИЕ И НА ПОПРАВИТЕЛНИЯ ИЗПИТ, ПОВТАРЯ УЧЕБНАТА ГОДИНА.
НАРЕДБА 1 ОТ 23 ЯНУАРИ 2009 Г., ПРЕДВИЖДА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ СЪС СОП И В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ ПОКРИЯТ ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, БЕЗ ДА СЕ ИНФОРМИРА РОДИТЕЛЯТ И БЕЗ ДА СЕ ОБЯСНЯВА НА РОДИТЕЛИТЕ КАКВО СЛЕДВА ОТ ТОВА, НА УЧЕНИКА СЪС СОП, СЕ ПИШЕ СЛОВЕСНА ОЦЕНКА. ОТ КОЕТО СЛЕДВА, ЧЕ УЧЕНИКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ СТЕПЕН ЗА ЗАВЪРШЕНО ОБРАЗОВАНИЕ, ОТ КОЕТО ПЪК СЛЕДВА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ОБУЧЕНИЕТО СИ, КАКТО И ДОРИ- НЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ШОФЬОСРКА КНИЖКА, ЕДИН ДЕН.

В сайта на МОН, Учебни програми- са посочени учебните програми за всички класове, които представляват стандарт за Държавни образователни изисквания:
http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/documents/educational_programs/

От тук, може да си види какво включва учебната програма за всеки клас и съответно, посочено е какво трябва да покрие ученикът, за да покрие държавните образователни изисквания.

според ППЗНП ( Правилника за прилагане на закона за Народната просвета), чл. 6. (1), ал. 4, т. 7:

"Чл. 6. (1) Училищното обучение до 16-годишна възраст се осъществява в дневна форма и е задължително за всички граждани на Република България.

(4) Екипът за комплексно педагогическо оценяване има следните правомощия:

7. да определя до двама ученика със специални образователни потребности в паралелка; тези ученици се насочват в паралелката с най-малък брой ученици за съответния клас; "

Т. е.- децата със СОП, трябва да се насочат в паралелката с най- малък брой ученици, като в нея има не повече от 2 деца със СОП. Това законово постановление, често се нарушава от директорите на училища, за тези, които въобще са се съгласили да приемат в училището си, деца със СОП, обикновено ги "напъхват" в една паралелка, нарушавайки нормативните уредби, които от една страна не познават, а от друга- опитват се да "съхранят" другата паралелка, в която няма деца със СОП и по този начин "всяват" спокойствие поне у родителите на деца в норма, записани в другата паралелка- от деца без СОП.
Законовото нарушение, освен че е наказуемо, носи за децата ни със СОП, изключително много негативо- първо, защото децата от другата паралелка набелязват, като "дефектени" и "луди", децата,в която са концентрирано повече от 2 деца със СОП, от което страдат както децата със СОП, така и децата в норма.
Децата със СОП страдат, защото вместо да са интегрирани, те са "изолирани" и защото по този начин им се лепва етикет.

Децата в норма страдат, защото децата от "нормалния" клас ги наричат "лудите" от класа на "дефектните", а родителите на децата в норма от класа, отчитат изоставане с материала, в сравнение с другия клас, обяснявайки си го, че в класа има повече "специални" деца, които изискват повече внимание от страна на учителката и затова класа, като цяло- изостава.
Другото притеснение на родителите на децата в норма, които са в класа- с концентрация на деца със СОП е, че децата им, при наличието на толкова деца със специални потребности, започват да изостават с материала по принцип, защото няма с кого да се сравняват и кого да се опитват да надскочат. Децата им казвали "Ами, мамо, за какво да уча, като аз чета по- добре от Марийка и пиша по- добре от Марийчо, няма за какво да уча, аз си знам всичко."- като се има пред вид, че Марийка познава 1 буква и е във втори клас, а Марийчо познава гласните..., в този смисъл, родителите на деца в норма имат своето право и преместват децата си в друго училище.

При осъществяване на интеграция, когато не се спазват нормативните документи, страдат всички- и децата в норма , и децата със СОП, затова, ние, родителите, трябва много добре да ги познаваме, за да защитаваме децата си и търсим правата им!!!!!

Цената на живота: Пъзелът на аутизма

Аутизмът не е болест а състояние.

Аутизмът не е болест, а състояние.

Диагностика

Нормативна уредба

II. Общи препоръки